За книгата: 2022 / Притискайки остро острие в кожата на врата ми, той ме погледна надолу. „Аз съм Халим ел Хамад." Аз съм законът и властта тук. Това е моят град. Това е моята страна. И ти си мой – аз не съм нещо! – изсъсквам му през стиснати зъби, макар че на колене не ми е много удобно да демонстрирам твърдостта си. „Моето нещо“, прави гримаса той с усмивка, натиска острието по-силно и надолу по врата, първата капка кръв се стича право в долината между гърдите ми. – Моята руска шармута. Животът ти зависи от мен. Запомни думите ми, Райхана, само аз решавам дали ще се радваш на живота или ще попаднеш в ада”, говори той спокойно, произнасяйки всяка дума ясно и рязко. И трескаво клатя глава, опитвайки се да се отърва от ръката му, която стиска косата ми на тила. Казвам се Ирина! – изкрещявам, задавена от сълзи. Все пак не можах да се сдържа и започнах да плача „Забравете това име.“ Вече си Райхана. Ирина вече я няма. Гърлото й е прерязано в някакъв публичен дом. ТЕКСТЪТ СЪДЪРЖА СЦЕНИ НА НАСИЛИЕ!.